Роботът, моят приятел

Отче наш, Който си на небесата! […]
[…] да нямаш други богове, освен Мене […]
1. Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда […]

Сякаш зрителите на „Дует за човек и робот“ бяха свидетели на прохождането на нов вид. Наистина е трудно е да се обясни с човешки думи какво се случи на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ – какво създаваме, какво унищожаваме, с какво се сливаме в едно? „Едно“ – фондация за култура и изкуства – за четвърта поредна година показва на пловдивчани, че са се сгушили в уютното си разбиране за бит, фестивал и танц и съвсем не са готови за заобикалящия се развиващ свят.

В притъмнената задимена зала Хуанг Юи спечели доверието на робота KUKA, на пръв поглед скучна механизирана ръка от поточна линия в далечен завод. Танцът между двамата се превърна в битка за надмощие – кой е по̀ човек, кой е по-прецизен, кой заслужава да остане… Новосъздаденото приятелство между двамата бе съпроводено от класическа музика, може би най-добрият избор за фон, когато говорим за идеализъм – точният такт, точното движение на пръстите, на тялото, в точния момент. И неусетно всеки зрител се превърна в робосексуален: с желание да прави любов по същия начин като на сцената, да общува, да обича, да не е сам, да изпитва и неговата емоция. Чия?

Но какво се случва, когато намесим и други човешки същества? Защо стържещите удари на сърцето на KUKA звучат плашещо, защо той наблюдаваше танцьорите отгоре? Не трябва ли него да го е страх от нас и да ни търси нагоре, като ние сме негов Създател? Твърде много въпроси възникват, когато говорим за взаимодействието между човека и машината. Съвсем скоро ще станат 100 години от първото използване на думата робот. Карел Чапек едва ли е предполагал през 1920, че човеците ще употребяват роботите около себе си, за себе си и в себе си. Превръща ли се човешкото същество, уж творение на недоказания Бог, в Die Mensch-Maschine?

В края на представлението KUKA бе свидетел на любовта между мъж и жена, но неусетно се превърна в кукловод. Червеният му лазер, символ на любовта, придвижваше мъжа и жената в сватбеният им ден. И това постави последния, може би най-нужния за отговор въпрос. „До каква степен ще позволим на роботите да вмешателстват в живота ни?“

One Dance Week е доказателството, че в Пловдив има поле за съвременен танц. Тайван пък доказа на България как не всичко е народни носии, Нешка Робева и непрестанни пиар изяви, убеждаващи в епичността на свръхпродукции от местен тип. Един „мъничък“ спектакъл за човешката душевност, страха да не си роб(от) и необходимостта от предупреждение да не се превръщаме в студени безчувствени тела (си) струва много повече.