Дена Попова – „Старите дни“

Дена Попова – „Старите дни“

Дена Попова ни отвежда в един друг свят. Същият не е нашият и все пак ни е познат. Разказите ѝ „Старите дни“ ни изобразяват картини, уж несвързани една с друга, но все пак част от едно цяло.

Корицата на книгата сама разказва история – старите дни не са нашите български стари дни. И въпреки това, човешките взаимоотношения не могат да бъдат сложени в географски граници. На първо четене разказите може да се сторят на читателя поредните кратки отрязъци от нечий измислен живот. И тогава се случва. С дни наред ще се чудите дали кучето на затворника е попаднало в добро семейство (дано да е!). Къде ли е изчезнала американката след раждането на теленцето (да е зла вещица някъде другаде, как къде!)? А детето-змийче на Мариана дали я е търсило по сушата (ама това е само легенда…)? Уж бухалите не обичали прах (уж). И за телешкия бульон…

Дните стават стари, а отчаянието във вас ще се свие като кулебрияс. И ще си седи там. Надежда може и да има, защото героите са различни. Може ли всичките ти герои да бъдат безнадеждно тъжни, въпреки че думите им предизвикват усещане за надежда? Може.

„Старите дни“