Захари Георгиев

Захари Георгиев е една от надеждите на българския спорт. Миловидното му изражение и възпитаното му поведение да не ви бъркат – момчето е машина! Учи в Спортно училище „Васил Левски“ в Пловдив, което е най-старото спортно училище в България (основано през 1949). И тъй като вдигането на тежести не е толкова популярен спорт, разпитахме го за основните неща.

Идваш от „знатно семейство“, баща ти Захари Тодоров Георгиев е награждаван щангист. Той ли ти е вдъхновението или те накараха насила?
Аз си имах желание за този спорт. Разбира се, започнах с помощта на баща ми.

А ако не се занимаваше с щанги, кой друг спорт би избрал?
Бих се занимавал с плуване.

Какво се налага да обясняваш, когато кажеш, че си щангист?
Налага се да обяснявам кой ме запали, как започнах и защо се занимавам с него. А най-честият въпрос е дали няма да остана нисък.

Пари има ли в цялата работа?
Пари има само в националния отбор за мъже и за жени, но и там парите не са много.

Добре де, защо му е на едно момче да се занимава с нещо, от което не се изкарват пари?
Когато едно нещо те влече и ти харесва, не го правиш за пари. Аз го правя за удоволствие. Този спорт ме прави пълноценен.

Според теб защо малко хора се интересуват и изобщо стават почитатели на твоя спорт?
Малко хора се интересуват, защото първо – няма пари в него, второ – материалните условия са критични и трето – в българските медии въобще не се отразяват щангите.

Захари се подготвя за XXXII-те летни олимпийски игри, които ще се проведат в в Япония през 2020. Стискаме му палци. Да – отсега!

снимки: Yorgos Papadopoulos