Интервю с Charlie Smooth
![[cml_media_alt id='3901']Charlie Smooth 02[/cml_media_alt]](/wp-content/uploads/2014/09/Charlie-Smooth-02.jpg)
Charlie Smooth ще забие за първи път пред българска публика на партито ABSOLUT FACTORY. Той ни разказа защо точно сега е избрал да пуска музика тук, за успеха, както и за бъдещето си в Пловдив.
Защо в Пловдив, защо в България?
Аз съм от Пловдив и за мен е голямо вълнение да свиря за първи път в родния си град. От дванайсет години съм в Берлин и досега не ми се е налагало да пускам тук. Никога не съм се опитвал да организирам нещо, на никого не съм се доверявал. В момента нещата се развиват добре, Пловдив е Европейска столица на културата. Виктор и Веси [Виктор Янков и Веселина Сариева] вършат страхотна работа. Това е най-подходящият момент да се върна и да се представя пред родната публика. Когато имаш успехи навън, винаги е голямо предизвикателство да се върнеш и да покажеш на отдавна загубените братовчеди…
…че си успял?
Не, не става въпрос за това. Аз не се считам за успял. Правя това, което ме прави щастлив и ще се радвам да го споделя с хората тук. Пускам в Берлин, понякога в чужбина. Всеки път – няма значение дали ще съм в Амстердам, Хърватска или Швеция – е по-голямо предизвикателство, защото не знаеш на какво ще реагират хората, не знаеш какви са хитовете.
Казваш, че от дванайсет години си в Берлин. От колко време пускаш там?
В началото миех чинии шест дена в седмицата докато си купя грамофони. Това стана горе-долу много бързо. След това започнах да събирам плочи. В Берлин пускам редовно от 2006. Тогава работих като барман в един бар. После получих резиденция всяка сряда. Надуших се със сродни души, с които не бяхме доволни от партитата, на които ни канят и в един момент решихме, че ние можем да ги направим по-добре. Така започнахме с проекта Get Deep, който този уикенд ще празнува петия си юбилей.
Следиш ли какво се случва на музикалната сцена в България?
Не мога да кажа, че много следя. Има някои артисти, които ме вълнуват. На първо място Kink, към когото имам страшно голям респект. Много го уважавам, много ме вдъхновява. Не мога да кажа дали го харесвам повече като артист, или като човек. Също съм го канил на моите партита в Берлин и за мен беше голяма чест да го подгрявам и да направя българска връзка с артисти. Други, които ми харесват, със сигурност Emil Doesn’t Drive, който живееше дълго време в Берлин, Ramsey Hercules, когото не познавам лично. Мартин, Clipper, Boogie Don и Parklife Festival също. Много съм им благодарен на Метрополис, че са изградили българската клубна култура. Причината днес да съм диджей е, че съм могъл да чуя хора като Josh Wing.
Първото ти парти в Пловдив ще е утре?
На 15-16 сме ходили по рейвове. После си взехме техника. Пускали сме в „Пианото“, започнахме в малки кафенета в Тракия, после Pacho B направи клуб Roxy. Даже първо ходихме в някакво село. Имахме няколко диска, които сме си записали с музика от интернет. Собственикът ни даде да си правим каквото си искаме и цяла вечер импровизирахме. Тогава ставаше въпрос за съвсем друго ниво на организация.
Нещо друго се случва за първи път – Военният клуб отваря вратите си за клубна атмосфера. И ти ще бъдеш част от това.
Там има дървен под, което е идеално за акустиката. Отделно е стара комунистическа сграда и си представям, че ще стане добре.
Какво си подготвил за утре?
Имам много широк вкус. Мога да пускам от седемдесетарско диско до Детройт техно. Техното го оставих в Берлин. Италодиско, електробуги, синтпоп. Мисля, че пловдивската публика ще приеме много добре акустичните диско парчета от 70-те. Много ще е интересно да смесиш Матю Хърбърт с Росица Кирилова. Планът ще се направи на място, като видя как реагира публиката. Едно от предизвикателствата е да се справя в толкова малко време. Имам час, час и половина, а обикновено никога не пускам под два, стигам до шест, осем.
През 2019 ще бъдем Европейска столица на културата. Би ли направил нещо тук?
О, да! Не само тогава, бих направил и преди това. Със сигурност ще е интересно да се установи мост Берлин-Пловдив или Берлин-София, Берлин-България. Ще се радвам, ако мога да поканя някои от моите приятели и колеги, за които България е много екзотична държава, те почти не знаят нищо. Ще се радвам на други покани и участия. Когато заминах, нещата тук не седяха много добре икономически и социално обаче родното място започва да ми липсва. Връщам се и прекарвам повече време.
снимкa: Yorgos Papadopoulos