МАЙСКО

Пристига някак поетично,
като спомен за красива птица,
с минорна нотка на отминало
и с дъх на мокра пръст и цъфнал кестен.
Прокрадва се по устните полъхът
на черно-бели облаци
и все по-силно зеленее се тревата
такова някакво особено… като през май.
Напомня ли ти тази къща
с големия си празен двор с чемширен цвят
и шум от стари плочки
под крачки бързи, някогашни, чужди,
напомня ли ти… май?
Пристига някак неусетно,
а колко дълго чакан и предвкусван,
измислян, виолетов, безтегловен,
прегръща със студени пръсти
пролетният сън… на май.
Пристига като птича песен, тиха и случайна,
като открадната въздишка
и носи силното ухание, такова някакво ухание… надежда.
Напомня ли ти, че така ухае…
само
май.