МАЙСКО

Пристига някак поетично,

като спомен за красива птица,

с минорна нотка на отминало

и с дъх на мокра пръст и цъфнал кестен.

Прокрадва се по устните полъхът

на черно-бели облаци

и все по-силно зеленее се тревата

такова някакво особено… като през май.

Напомня ли ти тази къща

с големия си празен двор с чемширен цвят

и шум от стари плочки

под крачки бързи, някогашни, чужди,

напомня ли ти… май?

Пристига някак неусетно,

а колко дълго чакан и предвкусван,

измислян, виолетов, безтегловен,

прегръща със студени пръсти

пролетният сън… на май.

Пристига като птича песен, тиха и случайна,

като открадната въздишка

и носи силното ухание, такова някакво ухание… надежда.

Напомня ли ти, че така ухае…

само

май.