Нерецензия на „Лирика и педератуси“ на Иво Димчев

Еби му майката и книгата.

Иво Димчев не го знаете, основно защото не е писал културни проектчета на местно ниво, тип изписване на PLOVDIV 2019 с мартеници за 4000 лв, като явно мартениците са били везани от слепи монахини в студен, неприветлив метох… абе, направо за холивудска продукция.

Иво Димчев трябва да го знаете обаче, основно защото Иво Димчев е някой. Някой, който не само, че прославя България със съвременно изкуство, ами и някой, чието творчество наистина те кара да се замислиш.

Ето „Лирика и педератуси“ – непретенциозна книга за 10 кинта, но с претенцията да е нещо, което никога няма да е хит. Първо, книгата не е върховно литературно постижение и слава на богинята на печатарството, че е така. Щото нали… чели сме ги „хитовите книги“. Мерси съм от прехвалени автори, чиито пиар екип трескаво праща имейли до медиите на всеки кръгъл час, а те горките медии в потрес от наплива на уж гениални, а всъщост жалки списвачи, кво да правят, публикуват статии, за да запълнят страниците си във Фейса с контент. И ето ви бестселъри от клозетни романи и алабалистики.

Второ, Димчев е от онези автори, които ти е густо да слушаш, да четеш и да следиш онлайн. Книгата е много забавна, не е от онези хумористични напъни, при които трябва да се гъделичкаш, за да се засмееш. „Педератусите“ бъркат много здраво изотзадзе на запекания български читател, белким му успокоят сериозните напъни да чете рекламирана литература.

Та така. Това не е никаква рецензия, защото за такава книга рецензия не може да се пише. Купуваш, четеш, разправяш на хората, че не всичко е мотивационно хуйку за млади самотни майки боркини за равноправието на веганството сред бебетата.