Нирвана като…

   Лора до Яворов е картина, която пробужда кошмари в унес.

  Любовни, човешки, налудничави, истерични, драматични, саркастични.

  Лора и Яворов без Мина. Или с нея, но имагинерно.

  Историята за Лора и Яворов е една от онези, които кара всеки уважаващ  себе си изследовател  да се буди между 2 и 3ч. и да рови в романа на Кремен, да търси забутани писмата на Мина, да  гледа портрета на Лора и да се опитва да намери в аристократичната й осанка белег на  дивото същество, което обича като на война.

  Насладата да говорим за тях може да ни отведе отвъд Елена и Чирпан, много по-далеч в      опиянението на една безкрайна и шизофренична необятност.

 А именно става дума повече за лудост, отколкото за любов. За лудост от любов, власт на женската душа, копнеж за нереализирана нежност, поезия, несъгласие, тишина и  един скрит пистолет.

Пиесата „Нирвана“ на Константин Илиев среща Лора и Яворов в един катализиращ и самоунищожителен словесен двубой. Режисурата е на Иван Добчев.

Днес, Държавен куклен театър- Пловдив, 19.00ч.