Нирвана като…

Лора до Яворов е картина, която пробужда кошмари в унес.
Любовни, човешки, налудничави, истерични, драматични, саркастични.
Лора и Яворов без Мина. Или с нея, но имагинерно.
Историята за Лора и Яворов е една от онези, които кара всеки уважаващ себе си изследовател да се буди между 2 и 3ч. и да рови в романа на Кремен, да търси забутани писмата на Мина, да гледа портрета на Лора и да се опитва да намери в аристократичната й осанка белег на дивото същество, което обича като на война.
Насладата да говорим за тях може да ни отведе отвъд Елена и Чирпан, много по-далеч в опиянението на една безкрайна и шизофренична необятност.
А именно става дума повече за лудост, отколкото за любов. За лудост от любов, власт на женската душа, копнеж за нереализирана нежност, поезия, несъгласие, тишина и един скрит пистолет.
Пиесата „Нирвана“ на Константин Илиев среща Лора и Яворов в един катализиращ и самоунищожителен словесен двубой. Режисурата е на Иван Добчев.
Днес, Държавен куклен театър- Пловдив, 19.00ч.