„Няма ток за електрическия стол“ – едно мнение

,,Няма ток за електрическия стол“

Мрачна, динамична, конфликтна история, поставена нарочно на границата с абсурда. За да провокира. ,,Няма ток за електрическия стол“ наистина ме държа в мълчаливо напрежение, оказа ми философски натиск, но преди всичко, преди дори да се задълбоча в чутото и видяното, ми въздейства.

Действието се развива след свършека на света ( може би, защото ,,навън всичко е в пламъци“) в шумоизолирана стая за екзекуции. Действащите лица- палач и осъден на смърт затворник.

Когато светът свърши, важат ли процедурите, ни питат те. Кога правилата се сменят ? Кой ги измисля?

Почувствах се в капан, опитвайки да отговоря на тези въпроси. Животът ми се стори поредица от Процедури. Дори и на прага на апокалипсис, човекът ще се уповава на някаква Процедура, план, начертан от другиго. От човек?  От Бог?

Престъпникът ми се стори по-невинен от надзирателя. Самата аз се уплаших от мисълта, че едно убийство може да бъде оправдано и че един убиец, четящ книги, може да ми е симпатичен. Пиесата успешно подлага моралните ценности на изпитание.  А след това изпитание човекът зрител осъзнава фактът-  осъдени сме ние.

Един от поразяващите моменти:

-Ти искаш ли да ме убиеш?

– Нямам против да умреш!

Друг поразяващ елемент в пиеста е Тишината – оглушителна.  Тишина, която поглъща, която се чете в очите, която напряга, дори повече от диалога.

А диалогът в ,,Няма ток за електрическия стол“ е умен и дързък- за смисъла на нещата. Как се нарича човек, който не чете книги? Каква е разликата между испанската и мексиканската круша? Кои са ангелите хранители? Как Бог отхвърля молбите ни? Накрая остава усещането, че разликата между крушите е онова нещо, което те прави пълноценно жив.

Играта на Красимир Доков и Калин Врачански беше допълваща се, взаимноизграждаща.

Съжалявах само, че пиесата е изолирана от публиката чрез стъкло. Но напълно разбирам смисъла на това сценографско решение. Публиката влезе в ролята на свидетелска Публика, следяща ,,хуманното“ протичане на процедурата.

,,Няма ток за електрическия стол“ ме остави с чувство за експеримент- необичайна затвореност, престъпник, седящ, завързан на стол през цялото време, умишлен  подтик към морални съмнения.

И експериментът е успешен. Може би всички сме седнали на електрическия стол. Ами, ако токът дойде?

автор: Беки Петрова