„Няма ток за електрическия стол“ – едно мнение
,,Няма ток за електрическия стол“
Мрачна, динамична, конфликтна история, поставена нарочно на границата с абсурда. За да провокира. ,,Няма ток за електрическия стол“ наистина ме държа в мълчаливо напрежение, оказа ми философски натиск, но преди всичко, преди дори да се задълбоча в чутото и видяното, ми въздейства.
Действието се развива след свършека на света ( може би, защото ,,навън всичко е в пламъци“) в шумоизолирана стая за екзекуции. Действащите лица- палач и осъден на смърт затворник.
Когато светът свърши, важат ли процедурите, ни питат те. Кога правилата се сменят ? Кой ги измисля?
Почувствах се в капан, опитвайки да отговоря на тези въпроси. Животът ми се стори поредица от Процедури. Дори и на прага на апокалипсис, човекът ще се уповава на някаква Процедура, план, начертан от другиго. От човек? От Бог?
Престъпникът ми се стори по-невинен от надзирателя. Самата аз се уплаших от мисълта, че едно убийство може да бъде оправдано и че един убиец, четящ книги, може да ми е симпатичен. Пиесата успешно подлага моралните ценности на изпитание. А след това изпитание човекът зрител осъзнава фактът- осъдени сме ние.
Един от поразяващите моменти:
-Ти искаш ли да ме убиеш?
– Нямам против да умреш!
Друг поразяващ елемент в пиеста е Тишината – оглушителна. Тишина, която поглъща, която се чете в очите, която напряга, дори повече от диалога.
А диалогът в ,,Няма ток за електрическия стол“ е умен и дързък- за смисъла на нещата. Как се нарича човек, който не чете книги? Каква е разликата между испанската и мексиканската круша? Кои са ангелите хранители? Как Бог отхвърля молбите ни? Накрая остава усещането, че разликата между крушите е онова нещо, което те прави пълноценно жив.
Играта на Красимир Доков и Калин Врачански беше допълваща се, взаимноизграждаща.
Съжалявах само, че пиесата е изолирана от публиката чрез стъкло. Но напълно разбирам смисъла на това сценографско решение. Публиката влезе в ролята на свидетелска Публика, следяща ,,хуманното“ протичане на процедурата.
,,Няма ток за електрическия стол“ ме остави с чувство за експеримент- необичайна затвореност, престъпник, седящ, завързан на стол през цялото време, умишлен подтик към морални съмнения.
И експериментът е успешен. Може би всички сме седнали на електрическия стол. Ами, ако токът дойде?
автор: Беки Петрова