Плажният дневник на една кифла

Плажният дневник на една кифла

Когато ни атакуват летните жеги, остават ни малките „спасителни“ радости. Прибягваме до студените питиета, сенките в междублоковите пространства, охладените плодове и насладата от мириса на летните ястия. Други прибягват до мола. За тях е писана „Плажният дневник на една кифла“.

Ина Герджикова пише от 15-годишна. Публикувала е в сериозните ни сайтове за литература, следвала е журналистика в СУ. Появила се онлайн през 2010, „Плажният дневник на една кифла“ остава сериозно актуална и днес. Книгата не претендира да е сериозна литература и въпреки това задава въпроси, на които е трудно да си дадем отговори. „Къде сгрешихме като нация?“ е най-обобщаващ. „Къде е принцът на моите мечти?“ е горе-долу в същата тоналност, в зависимост как сте си подредили приоритетите.

Хубавото на книгата е, че се чете лесно (особено на плажа) и забавлява, без да натоварва. Героините са смешни, тип „сочим ги с пръст“, но най-жалкото е, че всеки един от нас познава архетипа им. Именно затова не са изненадващи бисерите „Мило дневниче, защо има толкова много пясък на плажа? Ноктопластиката ми е съсипана.“ и „Гладна съм, а в капана има само просташка цаца…“ Преди години беше създадена група във Facebook – „Оправете улиците, тези токчета да не са за един ден“. Та така. Приоритети, приоритети.

Лошите неща около тази книга са две. Първото е, че има хубав край. Не е сълзлив, но от него лъха надежда. Хич не е вярно това в истинския живот, да знаете. Второто е, че все още няма специално написана книга за кифльовците.