Театърът като експеримент – среща

Зимата нахлува бавно зад прозореца- тривиално, но факт. Както и тъгата с нея, пак тривиално, защото още няма сняг. За няколко стотни от секундата тъгата се превръща в разбиране, а тишината в блаженство. Трудно е да мълчиш в театъра. В повечето случаи той е провокиран от крясъци, зрелищност, пищност, говорене. Но той има нужда да помълчи, когато чака своята зимна приказка, когато се прозява и протяга, очаквайки миговете уединение.

 „Експресия в тишина“ е измислено съчетание на моята усамотеност, което ме кара всеки път да се замислям след шума на емоцията.

 Струва ми се сложно да говориш чрез експресията и след нея да оставяш тишина. По-често това ми се случва. И след „Вграждане“, и след „Аз, Сизиф“, и след  различното детско  „По ръба на небето“. Но  това е една различна експресия, по-близо до чистата емоция, преживяването, задъхването.

В сряда, 4-ти декември, в Академията за Музикално, Танцово и Изобразително изкуство, зала „Иван Спасов“ , ще имаме възможността да се срещнем с режисьорката Веселка Кунчева и сценографката Мариета Голомехова. Пригответе си чай и бисквити. Смехът на Веселка е гръмък и заразяващ, а Мариета винаги е облечена цветно.

Кой каза, че зимата идвала с тъга ?

П.П- Събитието е обявено за 16.00ч. При закъснение- публично изпяване на „Тихо се сипе първият сняг“…

Фотограф: Иван Дончев