Те силикони не ядат

Те силикони не ядат

Случи ми се нещо колкото забавно, толкова и тъжно. Един от големите пловдивски сайтове ме блокира, без да нарушавам правата му за ползване. Прилежащата им група във Facebook също се прояви – незабележимо за мен съм отхаресал страницата, а и да я харесам наново, не мога да публикувам. Не губя много… освен правото ми на глас в демократична европейска държава. Пък и ще имам по-малко новини във фийда. Какво ли си викате сега, „тоя трябва да е ебаси простакът, само такива ги блокират“. Всъщност, под новина за поредното откриване на уж затворен вече чалга клуб попитах защо се интересуваме от подобни неща, а не искаме да четем за откриването на нова кухня за бедни в Пловдив. И този ми въпрос никак не беше посрещнат по майкотерезин начин.

Дарявам. Последно с приятели събрахме два куфара с дрехи и ги дадохме на дома за сираци в Асеновград (наречен на Таню Войвода). Чат-пат хвърлям по някоя стотинка на просещите. А по коледно-великденските инициативи съм първи с sms-ите. И рева като магаре на клиповете с болни деца. Исках и да си осиновя дете от гореспоменатия дом, но се оказа, че бюрокрацията е баща и майка. Всичко това не ме прави добър човек, аз не съм се и напънал да бъда. Не съм се и напънал да бъда харесван от всички. Но когато мога, помагам. Сигурен съм, че и вие сте така. Ако имах организаторските и финансовите възможности, бих ги вложил в една кухня за бедни. Сума ти пенсионери карат на трохи, както и многодетни майки. Въпросът е, че на никой от големите клечки не му пука. Ние пък сме вложили нервите и копнежите си в това да пипнем циците на някоя куха лейка, да щракаме с пръсти под алкохолишка музика и да харчим парите си за бутилка уиски със средно качество. Ей-така, защото трябва да се докажем пред света (фолкаджийницата), че сме мангизлии. После вкъщи се чудим как да свържем двата края, а медиите едва ли не ни задължават да сме част от тази сган. Пловдив заслужава повече! Проблемът не е, че мразя Азис, Ивана, Глория, Малките пантери, Екстра Нина и т.н. Например, харесвам Азис заради гласа му, имиджът му ми е коремообръщащ. Ето – волю-неволю и имената им знам, защото са до такава степен преекспонирани. Проблемът е, че пловдивска медия ми запуши устата, когато задавам логичен въпрос. Нищо… нека са имат чалга приходите от „скрита“ реклама. Аз обаче отказвам да ям силикон.