Commodities Unplugged

Commodities Unplugged

Самостоятелният проект на Викенти Комитски, Commodities Unplugged, ще има за дом SARIEV Contemporary. Изложбата ще бъде изложена от 12 юли до 30 август. Куратор е Валтер Зайдл.

Работейки с ежедневни предмети, Комитски прекъсва връзката им с оригиналния контекст. Подобно на рок концерт с акустични инструменти, който донякъде се различава от електрическата си версия, някои елементи на оригинала са запазени, докато други се променят. Една от основните инсталации, изложени в Sariev Project Space, представлява водна помпа, която обръща логиката на съставните си предмети: воден електрически генератор с маркуч, през който водата се излива във висящ от тавана гумен ботуш; подметката на ботуша е надупчена и той функционира като душ. Така от средство за предпазване от намокряне той се превръща в промокаемо устройство, поставящо под съмнение традиционната си употреба.

В друга от работите стар телефонен указател придобива функцията на етажерка. Тук Комитски реферира остарялата употреба на телефонните указатели, които никой вече не използва поради наличието на интернет устройства и приложения, неизискващи каквото и да било физическо пространство. Телефонният указател се е превърнал в рафт за книги, за които също не е сигурно, че някога ще бъдат прочетени отново. В двa случая художникът си играе с формата на различни предмети и индустриални стоки, като иронично ги манипулира. Бяла пластмасова маска на призрак се е сдобила с черна качулка, увенчана с червен пискюл – фигура, сякаш излязла от филм на ужасите, в който куклите са задвижвани от зли сили. Асоциациите с „Викът” на Едвард Мунк са неизбежни. В същото време Комитски е използвал пластмасов хигиенен филтър, чието предназначение е да предпазва потребителите на писоари от миризмата на урина, рамкирайки и превръщайки го в реди-мейд предмет, напомнящ „Писоар” на Дюшан.

Друг елемент на същата работа е репродукция на оригиналната снимка на „Писоар”, от която писоарът е изрязан; контурът му огражда бяло поле. Връзката с маската е чисто визуална, маската напомня на писоара, но всъщност е взета от филма „The Scream” (“Писък”, 1996). Така двете работи събуждат асоциации и с коментара на Йозеф Бойс от 1964 г.: „За мълчанието на Марсел Дюшан се говори повече, отколкото трябва.” Нов момент в работата на Комитски са колажите от ежедневни градски и архитектурни композиции, някои от които преобърнати с главата надолу – изкривени версии на традиционни ракурси, насочващи зрителя в определена посока. Художникът поставя под въпрос традиционното разбиране за ракурс и повежда зрителя към ново разбиране за реалността, усъмнявайки се в общоприетите дефиниции. Същото може да се каже и за друг колаж, в който котките се превръщат в крави или просто се подчиняват на поговорката „(Нощем) всички котки са сиви” (All Cats Are Grey), което пък е заглавие на парче на The Cure от 1981 г. Зрителят сам трябва да реши кое е реално и кое не. Няма правилен или грешен отговор; единственото, което има значение, е избраната гледна точка към ежедневни теми, които са лишени от етични съображения и съответно не могат да бъдат възприемани еднозначно.