Илина Грозева за „ХОРИЗОНТИ… и още нещо“

Да говориш със 17-годишно момиче не е лесна работа. По подразбиране трябва да я вълнуват конкретни неща – дрехи, купони, къде ще учи след Национална гимназия за сценични и екранни изкуства… разни такива по-общи работи. Тя обаче изненадва с отдадеността си към театъра. Ако можеше, щеше и там да спи – такова е усещането, когато я слушаш да говори разпалено какво е гледала последно.

Илина Грозева е името, което наблюдаваме обаче заради първата ѝ самостоятелна изложба, която носи името „ХОРИЗОНТИ… и още нещо“. Творбите могат да бъдат разгледани на втория етаж в PLOVEDIV на ул. Куртевич 3 в Капана до 4 март.

Но да се върнем към разговора с нея.

Към какви хоризонти гледа едно 17-годишно момиче от Пловдив?
В главата на едно 17-годишно момиче има доста хоризонти все още, поне в моята са доста, но пък гледам да започна да ги огранича, за да се впусна в това, което ми доставя най-голямо удоволствие  – изкуството. Това ми е истинската страст и последните месеци това е хоризонтът, с които се занимавам през по-голямата част от времето си. Харесва ми, обичам го и надявам се и то мен.

Защо избра сърната и вълка за две от творбите?
Сърната и вълкът станаха спонтанно. Сърната беше готова две месеца преди вълка. В началото трябваше да  са две сърни, но в последствие ми дойде идеята за този хищен красив вълк, та по този начин ми се искаше да покажа деня и нощта, морето и земята, мъжа и жената, дори и любовта.Сърната и вълкът могат да имат много различни тълкования, но не беше токова дълбоко замислено от самото начало, просто си станаха инстинктивно.

Как измерваш личния си успех, какво е той за теб – продажба, брой посетители или друго
Успеха си измервам определено по това, което казват и това което виждам в очите на хората, по емоцията, която ги изпълва и изобщо много искам да мога да ги вдъхновявам, но разбира се, броят посетители, продажбите и всичко погледнато от този ъгьл си е нужно.

Има ли нещо, което те притеснва в поколението, към което принадлежиш?
Като във всяко едно време си има плюсове и минуси, така и хората си ги носят и си взаимодеистват с тази среда. Аз ако имам някакви наблюдения към моето поколение мисля, че всичко е в някакво следствие от средата. Има някакви неща, които не са приятни, но съм сигурна, че могат да се подобрят, и от друга страна пък около мен има изключително много младежи които се стремят към нещо, работят, занимават се с изкуство и не само. Просто на показ в повечето случаи се показва отрицателното.

Какво очакваш да се случи през 2019?
Нямам много планове гледам да работя и да ми се случват някакви нещица. Имам само разни идеи.

През 2019 се надявам да попадна на едно приятно ново място, тогава ще съм първа година в университет, пък ще се старая да не изневеря на родния си град и както на него ще му се случват събития свързани с култура, така и не мен да ми се случват.

снимка: Симеон Тодоров